piece of me

След всяко game over има нова игра!!! :) TILT- ей това!!!

Тъпо ми става... после се смея... Животът най-голямото шоу на света!!!

my new hero!

. . .

Nuit Blanche from Spy Films on Vimeo.

Gossip girl

Blair: I don't love you anymore.

Chuck: You world would be easier if I didn't come back.

Blair: That's true, but it wouldn't be my world without you in it...

2

Има два типа хора. Хора, които заминават без да се сбогуват и хора , които се сбогуват и не си заминават. Ти от кой си ?

Мотив '' :ѝ "

I wanna be there...





but until then
"I look at life as a lens through fucked"

:?

ОТ ЕДНА БИВША ТЕЕN ДО ЕДНА МЛАДА ПЕНСИОНЕРКА :? "the memories this song brings back, happy times ...


PIECE OF FILM OF MY LIFE...

20!

Кой ни изяде мечтите?!?

И двайсетака ще ударя... мамка му... да беше лесно!

Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Няма кастинг.
Не ни трябва и подходяща светлина. За декор - и дума да не става. А грим? Огледайте се!
Филмът се прожектира около нас - непрекъснато. Само трябва някой специален човек, наречете го усещащ (бил той малко или много мъдрец), но в никакъв случай месия, който да се погрижи точните кадри да застанат рамо до рамо в строевия ред на кинолентата.

Малко преди угасването на прожекторите, кино салонът мълчи в очакване… Макар и някой, някъде там да мърмори, а друг да блее, трети чоплещ семки или противно на всички - бели вече обелен слънчоглед. Докато тайфата зад мен шушука, а мъж и жена обсъждат дискомфорта от класическа постановка в Народния театър, неприятно офъкана от телефонните разговори на жена “културен хулиган”, обковът на мистериозната премиера не спира да кънти, хвърляйки горещи метални стружки по пода на педя разстояние от първия ред в залата.
Наковалня. Истина. Реалност. Не ни трябва повече. “Източни пиеси” предлага точно това!

Като измършавял фас, рано сутрин, миг преди да срещнеш “приятелите си”.
Като полагане на труд, някъде там, в царевичака… на майната си (че и отвъд) !
Като смачкан вчерашен вестник…
Като телевизия, изтъкана от лъжи и копелдашки издънки, прикривани от чистосърдечното проливане на невинна кръв…
Като едно безкрайно чакане на спирката… чакане на автобус, който така и няма да дойде…
Надежда или болезнена реалност?

Факт. Шибан факт.

На къси пасове. Като непрестанно ебане (може и отзад, може и отпред - без значение).
Няма място за цинизъм, няма място за вулгарност(и). Всичко е наоколо и непрекъснато заснема нова серия. Без продължение. Някои серии са по-кратки. И толкова добре се сливаме с тях, че… въобще не търсим признание, не търсим с поглед прожекторите (или изгасените тези, притихнали в омаята на нашият финален монолог). Не се надяваме и на награди. Защото сме…

Защото сме били…

И ще бъдем…

Диалогът сте го чували.
Емоцията сте я изпитвали. Най-малко я познавате и със сигурност ще почувствате болката в нея.
Пейзажите се рисуват пред вас, но “дежа вю”-то не спира да сигнализира с дразнеща червена лампичка, точно пред очите ви, че това не е забавен каданс, не е повторение, а - реалност.

Лента, така покорно девствена от излишна помпозност, натруфеност и комерсиално добавена режисьорска драма. Актуалност, макар и с лято закъснение, парещи възгласи и недоволство, с които се събуждаме всяка сутрин, mindcrush-ът, за който говорим със самотата си вечерта, малко преди лягане…

Шамар. Шибан шамар.

А точно когато профилът ти се избистря и яснота изгрява на небето, възвишен в разбирането си - прегръщаш волята… и тогава онзи шамар, шибаният, фактологически издържаният шамар те застига и плясва право през лицето.
Кървиш, неудържимо, плачеш, носейки торба-бреме…

Затворен талант. Винаги.
Затворена душевност. Талант във вечността.
И по-малко думи… Сълзите говорят достатъчно!

—повече от филм, това понякога е моята реалност ...

Dnothings

Един аквариум с фасове! С мисия да го напълним до горе. Бира и променящи се хора... Мисли за едни момчета и много зелени цигари... пеещи птички и чакане на вечерта... И разговори и разговори... Скучни и изнервящи... И да аз не съм руса и ти не си известен... Не сме в този филм ;)

green minds...

Харесва ми да си в моя филм... но какъв е жанра мамка му?!

дзън! Мълчание... Няма филм!!!!

Източни пиеси...

Аз моята душа... май си я оставих в хладилника...

nobody say it was easy...

. . .

Runaway

Тя...

Тя мечтае... Тя вярва... Тя се надява... Тя вижда истината и я приема! Тя знае, че всичко е заблуда... и тя просто живее... Тя не забравя! Тя не спира да усмихва! Тя е уникална и единствена! Тя е всичко истинско и неоцено !!! Тя обича синюто и вярва в нейния син свят...

Friday music...

"Chasing Cars"

We'll do it all
Everything
On our own

We don't need
Anything
Or anyone

If I lay here
If I just lay here
Would you lie with me and just forget the world?

I don't quite know
How to say
How I feel

Those three words
Are said too much
They're not enough

If I lay here
If I just lay here
Would you lie with me and just forget the world?

Forget what we're told
Before we get too old
Show me a garden that's bursting into life

Let's waste time
Chasing cars
Around our heads

I need your grace
To remind me
To find my own

If I lay here
If I just lay here
Would you lie with me and just forget the world?

Forget what we're told
Before we get too old
Show me a garden that's bursting into life

All that I am
All that I ever was
Is here in your perfect eyes, they're all I can see

I don't know where
Confused about how as well
Just know that these things will never change for us at all

If I lay here
If I just lay here
Would you lie with me and just forget the world?

keith

Те са млади,те са диви,те са ВЛЮБЕНИ!!! Но ...



I don't care if you crazy
I just know... I wanna be with you!!!